30 sept 2009, 23:48

Силуети

  Poesía
762 0 1

 

Силуетите на двама влюбени

пред мен размиват се, почти изгубени..

Две сенки, трудно доловими,

безкрайно жизнени, безкрайно силни,

гонят се неуморимо в мрака,

сменят си душите и телата

и накрая втренчват се в очите ми,

като че ли това сме аз и ти…

 

Два бели пламъка играят срещу мен.

Не може да ги хване мракът заблуден

и в своята прегръдка да ги окове.

 

Силуетите на двама влюбени

държат ме будна, развълнувана.

Две сенки, трудно доловими,

без глас ме молят да не спирам

и да ги гледам как се гонят неуморно в мрака,

как сменят си душите и телата

и как накрая втренчват се в очите ми…

Като че ли това сме аз и ти…

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Натали Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...