Sep 30, 2009, 11:48 PM

Силуети

  Poetry
761 0 1

 

Силуетите на двама влюбени

пред мен размиват се, почти изгубени..

Две сенки, трудно доловими,

безкрайно жизнени, безкрайно силни,

гонят се неуморимо в мрака,

сменят си душите и телата

и накрая втренчват се в очите ми,

като че ли това сме аз и ти…

 

Два бели пламъка играят срещу мен.

Не може да ги хване мракът заблуден

и в своята прегръдка да ги окове.

 

Силуетите на двама влюбени

държат ме будна, развълнувана.

Две сенки, трудно доловими,

без глас ме молят да не спирам

и да ги гледам как се гонят неуморно в мрака,

как сменят си душите и телата

и как накрая втренчват се в очите ми…

Като че ли това сме аз и ти…

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Натали All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...