Силуетите на двама влюбени

пред мен размиват се, почти изгубени..

Две сенки, трудно доловими,

безкрайно жизнени, безкрайно силни,

гонят се неуморимо в мрака,

сменят си душите и телата

и накрая втренчват се в очите ми,

като че ли това сме аз и ти…

Два бели пламъка играят срещу мен.

Не може да ги хване мракът заблуден

и в своята прегръдка да ги окове.

Силуетите на двама влюбени

държат ме будна, развълнувана.

Две сенки, трудно доловими,

без глас ме молят да не спирам

и да ги гледам как се гонят неуморно в мрака,

как сменят си душите и телата

и как накрая втренчват се в очите ми…

Като че ли това сме аз и ти…