24 sept 2020, 6:53

Силуети

864 1 5

На лунната пътека, 

витаят силуети. 

На есента листата, 

златни са конфети. 

 

Въздухът - за двама, 

Дишаме във ритъм. 

Усещам твойто рамо.

И нищо аз не питам! 

 

Морето е спокойно,

китарата е тиха. 

Ти знаеш, че съм твоя. 

Безмълвна се събличам.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жулиета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз те обичам Антоан! Ще бъда Муза номер 2 Наясно съм маестро - коя е номер 1. Повече няма какво да кажа. Аз не съм предишната Джена. Аз съм истинската. Пазя си свободата. Но съм тук само заради теб. Когато се преместиш - аз ще съм отново с теб. Миналото помня Благодаря ти!
  • Благодаря ти Хари за стиха.Оценям оригиналния начин на коментиране. Не смея и да мечтая, че си се вдъхновил от моето скромно стихче. Аз съм завършила музикално училище и пиша по-скоро текстове отколкото поезия. Но ще се старая да се понауча. Защото не ми се чака със седмици да ми публикуват музиката. Стиховете излизат бързо на бял свят. Много мило от твоя страна. Трогна ме
  • Над лунната пътека
    кръжат пак силуети!
    Нима са те конфети!?
    Или са есенни райета!?

    Или е въздух? Аз не питам!
    Където дишаме го двама!
    Защо ли, всичко да разплитам!
    Не е измама, не не е измама!

    Морето тайни крие. Море, море!
    Китарата ми, тъй епична,
    криле на тайни,ще даде!
    Не се събличам! Безразлична!?
  • Благодаря ти Антоан Прегръщам те! Става ли за песен? Ама ти да я изпееш? Пееш по-добре от мен. А колко се чака тук за публикация на музика, седмици ли?
    Благодаря на Искра1979 и на zelenaradost за слънчевите коментари
  • Красиво, любовно стихотворение!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...