24 сент. 2020 г., 06:53

Силуети

855 1 5

На лунната пътека, 

витаят силуети. 

На есента листата, 

златни са конфети. 

 

Въздухът - за двама, 

Дишаме във ритъм. 

Усещам твойто рамо.

И нищо аз не питам! 

 

Морето е спокойно,

китарата е тиха. 

Ти знаеш, че съм твоя. 

Безмълвна се събличам.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жулиета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И аз те обичам Антоан! Ще бъда Муза номер 2 Наясно съм маестро - коя е номер 1. Повече няма какво да кажа. Аз не съм предишната Джена. Аз съм истинската. Пазя си свободата. Но съм тук само заради теб. Когато се преместиш - аз ще съм отново с теб. Миналото помня Благодаря ти!
  • Благодаря ти Хари за стиха.Оценям оригиналния начин на коментиране. Не смея и да мечтая, че си се вдъхновил от моето скромно стихче. Аз съм завършила музикално училище и пиша по-скоро текстове отколкото поезия. Но ще се старая да се понауча. Защото не ми се чака със седмици да ми публикуват музиката. Стиховете излизат бързо на бял свят. Много мило от твоя страна. Трогна ме
  • Над лунната пътека
    кръжат пак силуети!
    Нима са те конфети!?
    Или са есенни райета!?

    Или е въздух? Аз не питам!
    Където дишаме го двама!
    Защо ли, всичко да разплитам!
    Не е измама, не не е измама!

    Морето тайни крие. Море, море!
    Китарата ми, тъй епична,
    криле на тайни,ще даде!
    Не се събличам! Безразлична!?
  • Благодаря ти Антоан Прегръщам те! Става ли за песен? Ама ти да я изпееш? Пееш по-добре от мен. А колко се чака тук за публикация на музика, седмици ли?
    Благодаря на Искра1979 и на zelenaradost за слънчевите коментари
  • Красиво, любовно стихотворение!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...