24.09.2020 г., 6:53 ч.

Силуети 

  Поезия » Любовна
538 1 5

На лунната пътека, 

витаят силуети. 

На есента листата, 

златни са конфети. 

 

Въздухът - за двама, 

Дишаме във ритъм. 

Усещам твойто рамо.

И нищо аз не питам! 

 

Морето е спокойно,

китарата е тиха. 

Ти знаеш, че съм твоя. 

Безмълвна се събличам.

 

© Жулиета Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз те обичам Антоан! Ще бъда Муза номер 2 Наясно съм маестро - коя е номер 1. Повече няма какво да кажа. Аз не съм предишната Джена. Аз съм истинската. Пазя си свободата. Но съм тук само заради теб. Когато се преместиш - аз ще съм отново с теб. Миналото помня Благодаря ти!
  • Благодаря ти Хари за стиха.Оценям оригиналния начин на коментиране. Не смея и да мечтая, че си се вдъхновил от моето скромно стихче. Аз съм завършила музикално училище и пиша по-скоро текстове отколкото поезия. Но ще се старая да се понауча. Защото не ми се чака със седмици да ми публикуват музиката. Стиховете излизат бързо на бял свят. Много мило от твоя страна. Трогна ме
  • Над лунната пътека
    кръжат пак силуети!
    Нима са те конфети!?
    Или са есенни райета!?

    Или е въздух? Аз не питам!
    Където дишаме го двама!
    Защо ли, всичко да разплитам!
    Не е измама, не не е измама!

    Морето тайни крие. Море, море!
    Китарата ми, тъй епична,
    криле на тайни,ще даде!
    Не се събличам! Безразлична!?
  • Благодаря ти Антоан Прегръщам те! Става ли за песен? Ама ти да я изпееш? Пееш по-добре от мен. А колко се чака тук за публикация на музика, седмици ли?
    Благодаря на Искра1979 и на zelenaradost за слънчевите коментари
  • Красиво, любовно стихотворение!
Предложения
: ??:??