Силуети по пътя...

8 may 2022, 20:41

Poesía » Civil

384 2 6

СИЛУЕТИ ПО ПЪТЯ...

Как далечна става синевата,

няма кой да ме посрещне вън.

Портата, окъпана в позлата,

е заспала вечния си сън.

Капе кротко селската чешмица,

скрита зад драперии бръшлян.

Плясъкът на заблудена на птица,

стрелва се над тихия мегдан.

Нейде лайва в мрачината куче –

и разбужда селското кръчме.

Комкат ли се с полупразно юзче

попът и съсухреният кмет?

Двама старци – сенки извехтели,

чакат тъмен и неканен гост.

Споменават хора – отлетели

след скръбта в поредния си тост.

Ще пустосат или ще препсуват

ориста и пустите къщя,

докато зад хълмите изплува

месецът и озари нощта.

И по-сетне бавно ще закретат

с листопада – есенен ездач,

накъдето лунната пътека

изтънява в призрачния здрач.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Елка (Елка Тодорова)

2022-06-19T20:37:34+03:00

Прекрасни картини сякаш оживяват в стиха! Поздравления!
лидка (Лидия Кърклисийска)

2022-06-19T19:06:27+03:00

Наистина си вълшебница на думите,толкова ясно се очертава пред очите като картина това,за което пишеш и най-важното - не оставяш сърцето безучастно!Много харесвам начинът ти на писане "накъдето лунната пътека изтънява....! Чудесно!
ninasar (Nina Sarieva)

2022-05-18T00:44:00+03:00

Картина на и от живота!
valencia_isabella (Bella)

2022-05-18T00:20:01+03:00

Прекрасно!
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2022-05-08T20:50:05+03:00

Разкош!
M1234567891 (Миночка Митева)

2022-05-08T20:49:29+03:00

Тъжно е, но такъв е живота, всеки от нас ще тръгне по лунна пътека към оттатък! Няма значение, дали си поп или кмет! Хареса ми, Вале, много ми хареса!