Силуети по пътя...
СИЛУЕТИ ПО ПЪТЯ...
Как далечна става синевата,
няма кой да ме посрещне вън.
Портата, окъпана в позлата,
е заспала вечния си сън.
Капе кротко селската чешмица,
скрита зад драперии бръшлян.
Плясъкът на заблудена на птица,
стрелва се над тихия мегдан.
Нейде лайва в мрачината куче –
и разбужда селското кръчме.
Комкат ли се с полупразно юзче
попът и съсухреният кмет?
Двама старци – сенки извехтели,
чакат тъмен и неканен гост.
Споменават хора – отлетели
след скръбта в поредния си тост.
Ще пустосат или ще препсуват
ориста и пустите къщя,
докато зад хълмите изплува
месецът и озари нощта.
И по-сетне бавно ще закретат
с листопада – есенен ездач,
накъдето лунната пътека
изтънява в призрачния здрач.
© Валентина Йотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Прекрасни картини сякаш оживяват в стиха! Поздравления!
-
Наистина си вълшебница на думите,толкова ясно се очертава пред очите като картина това,за което пишеш и най-важното - не оставяш сърцето безучастно!Много харесвам начинът ти на писане "накъдето лунната пътека изтънява....! Чудесно!
-
Картина на и от живота!
-
Прекрасно!
-
Разкош!
-
Тъжно е, но такъв е живота, всеки от нас ще тръгне по лунна пътека към оттатък! Няма значение, дали си поп или кмет! Хареса ми, Вале, много ми хареса!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
