9 jun 2021, 22:25

Симфония №5 Бетовен

  Poesía
432 2 5

 

 

           Та-та-та-та! Та-та-та-та!

           Как настойчиво чука на вратата съдбата!

           А там,седнал до пианото старо,

           завил се в студа с одеало

           беден,прегърбен,отхвърлен,

           с нечуващи уши

           един мъж замислен стои.

           Но изведнъж като че ли дочува

           това чукане настойчиво

           и не разбрал дали е на вратата

           или му е само в главата,

           грабва настървено перото.

           Мигом в стаята тъмна

           като че ли се разсъмна.

           Пианото гръмна и ноти се заредиха

           на листа попиха

           всичката мъка и бунт-

           това е последният рунд.

           -О,съдба, ти беше до тук!

            Приготви се да срещнеш моят юмрук.

            Макар самотен,ще те победя!

            Пред нея изправи се могъщо сега

            и цялата си душа в музиката изля.

   

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лидия Кърклисийска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Граматичните времена.
  • Не зная какво имате предвид под "смесване на времената",още повече,че "няма нищо ново под слънцето" и историята постоянно се повтаря.В случая това е просто вживяване в биографията на човек,връщането към когото според мен не може да бъде никога лош атестат и той заслужава да бъде възпят.Друг е въпроса до колко съм успяла.Така съм го почувствала,съжалявам,че не ви е харесало и то не заради мен,а заради Бетовен.Още повече,че самата аз съм музикант по професия.
  • Времената не знам, не съм експерт ала този гений отдавна е, над времената! Поздравления
  • Смесване на времената - не е добър атестат. И звучи много неприятно в "стихотворение". Затова не ми харесва.
  • Хареса ми!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...