Симфония №5 Бетовен
Та-та-та-та! Та-та-та-та!
Как настойчиво чука на вратата съдбата!
А там,седнал до пианото старо,
завил се в студа с одеало
беден,прегърбен,отхвърлен,
с нечуващи уши
един мъж замислен стои.
Но изведнъж като че ли дочува
това чукане настойчиво
и не разбрал дали е на вратата
или му е само в главата,
грабва настървено перото.
Мигом в стаята тъмна
като че ли се разсъмна.
Пианото гръмна и ноти се заредиха
на листа попиха
всичката мъка и бунт-
това е последният рунд.
-О,съдба, ти беше до тук!
Приготви се да срещнеш моят юмрук.
Макар самотен,ще те победя!
Пред нея изправи се могъщо сега
и цялата си душа в музиката изля.
© Лидия Кърклисийска All rights reserved.
