stoyna (Стойна Димова)
304 3418
11 nov 2014, 7:46

Сине 

  Poesía » Civil
737 0 10

                                                               СИНЕ

 

 

                                                  Един до друг сме с теб. Ти – ден, а аз съм нощ.

                                                  Дарих ти светлина по стръмния ти път.

                                                  Денят започва  лек със утринния  лъх,

                                                  но щедро влях ти аз и неспокоен дух.

                                                  Преминал през деня, по който трръгваш ти,

                                                  той в твоето сърце със мене ще шепти.

                                                  И в онзи сетен миг, когато и нощта

                                                  с живителния сок се слее със пръстта –

                                                  ЕЛА, КОЛЕНИЧИ!

                                                  Тогаз ще разбереш, навел глава в поклон,

                                                  тез силни думи две през сдавения стон –

                                                  МАЙКА И ЗЕМЯ.

                                                  И майка и земя за теб ще са едно.

                                                  Тогаз ще разбереш защо е майка тя,

                                                  защо е ден денят, защо е нощ нощта.

                                                  Във слънчеви лъчи днес твоят ден блести –

                                                  по своя верен път да тръгнеш, сине, ти.

                                                  Затуй ти подарих сияещия ден,

                                                  защото ще вървиш  нататък ти без мен.

                                                  Ще бъда зрънце аз сред хиляди зърна

                                                  От БЪЛГАРСКАТА ПРЪСТ,

                                                  но в трудния ти миг със теб ще бъда пак

                                                  и в смисъла дълбок на тези думи две,

                                                  ще чертая път за твоите нозе.

                                                  

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Скоро не бях чел нещо по добро!Тони приятелко този стих е направо стихия .Истински твърд но майчински топъл...!Още съм настръхнал.Гордея се с теб !!!Радвам се че те познавам и все още мога да те нарека приятел!!!Прегръдки от мен за теб и разтърстващия стих!!!П.П.Тони стихотворението не ти е свалено от откровения то е там на твоята страница.просто много пъти се случва когато има много стихотворения за публекуване и те несъзнателно ги забавят.А когато ги публекуват се гледа датата на регистрация и затова стихотворението остава по назад!Но не се притеснявай който иска ще ги прочете.И с задна дата!А вярвам че ще го направят защото те са хубави!Ако искаш да провериш може да го направиш като кликнеш с мишката на клавиатурата върху името си в дясната страна на екрана!Там ще видиш всички който в момента са в сайта.И там ще намериш своето име!И ако аз съм в сайта ще ме намериш най отгоре в дясно.Приятна вечер!Ако имаш затруднения обади се пак!Усмивки и лека нощ!!!
  • Плами, Никола, благодаря ви за позитивните коментари и високите
    оценки. И аз мисля като вас, но друго е приятел да ти го потвърди.
    Много ценя вашето мнение.Желая ви здраве и лека вечер!
  • Много силна майчина любов и привързаност към сина!
    Разтърсващо стихо!Харесах и го оценявам по достойнствата му!
    Поздрави от мен и хубав ден!
  • Много силен стих, Тони.
    Аз също имам син и настръхнах докато четях твоя стих.
    Няма по силна любов от майчината.
    Поздрави и най - висока оценка от мен!
  • Благодаря много за позитивния коментар
    и високата оценка!Поздрав от мен и лека нощ!
  • Прекрасно е.Майката е всичко за децата си-въздух,земя,вода,но най-много Любов!
  • Мили приятели -Лилия, Мисана, Роси, много ви благодаря за хубавите коментари и високите оценки! Да сте живи и здрави и нови
    творчески успехи!
  • Много силно...
  • Накара ме да се замисля, Стойна! Наистина ли единствено земята олицетворява майката? В твоя текст става дума за българската пръст /земя/.
    Сетих се за древногръцката митология. Там наистина земята - богинята Гея, е жена, т.е. майка на всички твари. А небето - Уран, е мъж. Но точно обратно стоят нещата в египетската митология. Там жена е богинята на небето - Нут, а мъж е земята - Геб! Затова считам, че текста ти допуска двузначна интерпретация. Майка може да е и българското небе! Помисли си и над тази възможност.

    Сърдечен поздрав!
  • Трогна ме,майчице! Прегръщам те и споделям твоите чувства! Вечна и непроменима е майчината любов. Пътят на нашата обич към синовете ни, към децата никога не може да бъде зазидан!
Propuestas
: ??:??