Само във съня ми идваш нощем,
Синеока, Неродена моя.
Аз не съм те преболяла още
и не съм забравила какво е
да те нося под сърцето като цвете,
като полъх и като въздишка...
Ти прости ми, Неродена, страховете,
колебанията. И че те изпратих в Нищото.
Днес оттам протягаш две ръчички
и оттам ми викаш: "Мамо, мамо!"
Моя Неродена дъщеричке,
ако можех да те върна само. ...