laramaylin (Нина Чилиянска)
1438 2580
10 ene 2011, 15:59

Синеока моя 

  Poesía » De amor
581 0 5

Само във съня ми идваш нощем,

Синеока, Неродена моя.

Аз не съм те преболяла още

и не съм забравила какво е

 

да те нося под сърцето като цвете,

като полъх и като въздишка...

Ти прости ми, Неродена, страховете,

колебанията. И че те изпратих в Нищото.

 

Днес оттам протягаш две ръчички

и оттам ми викаш: "Мамо, мамо!"

Моя Неродена дъщеричке,

ако можех да те върна само.

 

Ако можех някак да изкупя

тъмната вина.Тя ме премазва.

Сърчицето ти под моето не тупа.

Бог ми даде шанс... и ме наказва!

 

Всичко дала бих да си със мене

и света да гледаш с поглед ясен.

Късно е! Аз падам на колене...

Моля те, прости греха ужасен!

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??