laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
10.01.2011 г., 15:59 ч.

Синеока моя 

  Поезия » Любовна
617 0 5

Само във съня ми идваш нощем,

Синеока, Неродена моя.

Аз не съм те преболяла още

и не съм забравила какво е

 

да те нося под сърцето като цвете,

като полъх и като въздишка...

Ти прости ми, Неродена, страховете,

колебанията. И че те изпратих в Нищото.

 

Днес оттам протягаш две ръчички

и оттам ми викаш: "Мамо, мамо!"

Моя Неродена дъщеричке,

ако можех да те върна само.

 

Ако можех някак да изкупя

тъмната вина.Тя ме премазва.

Сърчицето ти под моето не тупа.

Бог ми даде шанс... и ме наказва!

 

Всичко дала бих да си със мене

и света да гледаш с поглед ясен.

Късно е! Аз падам на колене...

Моля те, прости греха ужасен!

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??