Синеока моя
Само във съня ми идваш нощем,
Синеока, Неродена моя.
Аз не съм те преболяла още
и не съм забравила какво е
да те нося под сърцето като цвете,
като полъх и като въздишка...
Ти прости ми, Неродена, страховете,
колебанията. И че те изпратих в Нищото.
Днес оттам протягаш две ръчички
и оттам ми викаш: "Мамо, мамо!"
Моя Неродена дъщеричке,
ако можех да те върна само.
Ако можех някак да изкупя
тъмната вина.Тя ме премазва.
Сърчицето ти под моето не тупа.
Бог ми даде шанс... и ме наказва!
Всичко дала бих да си със мене
и света да гледаш с поглед ясен.
Късно е! Аз падам на колене...
Моля те, прости греха ужасен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
