6 mar 2008, 7:44

Синхрон

829 0 19
Дали надбягване или е впряг животът,
по-бързо аз ли бягам или сякаш ти.
Вървим по друмите с най-дългите препятствия,
един във друг се взираме с мечтателни очи.
Дали и морски бриз с дъха си ни погалва,
добър моряк съм аз, а може би и ти.
И пак сме на оная яхта, бялата,
понесени безбрежно по сините вълни.
Дали си по-увереният, аз - по-безпомощната,
кормчия си, а нежен навигатор аз.
И все достигаме ръба на пропасти,
преди да се разбием в бeздната, от раз.
Дали това е лудост, вечна мисъл ни преследва,
по мъничко се спираме, като в без памет дни.
Но отговор защо, защо ли непоследва,
защото... просто сме родени... в стих.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...