Синхрон
Дали надбягване или е впряг животът,
по-бързо аз ли бягам или сякаш ти.
Вървим по друмите с най-дългите препятствия,
един във друг се взираме с мечтателни очи.
Дали и морски бриз с дъха си ни погалва,
добър моряк съм аз, а може би и ти.
И пак сме на оная яхта, бялата,
понесени безбрежно по сините вълни.
Дали си по-увереният, аз - по-безпомощната,
кормчия си, а нежен навигатор аз.
И все достигаме ръба на пропасти,
преди да се разбием в бeздната, от раз.
Дали това е лудост, вечна мисъл ни преследва,
по мъничко се спираме, като в без памет дни.
Но отговор защо, защо ли непоследва,
защото... просто сме родени... в стих.
по-бързо аз ли бягам или сякаш ти.
Вървим по друмите с най-дългите препятствия,
един във друг се взираме с мечтателни очи.
Дали и морски бриз с дъха си ни погалва,
добър моряк съм аз, а може би и ти.
И пак сме на оная яхта, бялата,
понесени безбрежно по сините вълни.
Дали си по-увереният, аз - по-безпомощната,
кормчия си, а нежен навигатор аз.
И все достигаме ръба на пропасти,
преди да се разбием в бeздната, от раз.
Дали това е лудост, вечна мисъл ни преследва,
по мъничко се спираме, като в без памет дни.
Но отговор защо, защо ли непоследва,
защото... просто сме родени... в стих.
© Мариола Томова All rights reserved.
