Сини мъниста
Сини мъниста се ровят в душата ми,
огън запалват - пожар.
Aлчните устни - гадни предатели
жадуват безкрайно меда - кехлибар.
В плодната есен - тиха и сладостна,
буря залива душа - океан
с хладни вълни - мисли нерадостни,
защото ти си далече от мен.
В тясна килия огнени птици
се блъскат в стените от лед,
восъчни фигури в стройни редици
чертаят ми пътя към теб.
Лудо сърцето в каменно тяло
бие измъчено с топъл копнеж,
като зима наоколо всичко е бяло,
бели - мечтите от скреж.
Вътре вулканът в болка родилна
нервно разкъсва плътта,
тебе те няма, много ми липсваш,
без мъниста не мога сега.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стефан Todos los derechos reservados
