atenderpuff (Стефан)
6 27
13.11.2007 г., 20:44 ч.

Сини мъниста  

  Поезия » Любовна
1339 0 12

 

Сини мъниста се ровят в душата ми,
огън запалват - пожар.
Aлчните устни - гадни предатели
жадуват безкрайно меда - кехлибар.

В плодната есен - тиха и сладостна,
буря залива душа - океан
с хладни вълни - мисли нерадостни,
защото ти си далече от мен.

В тясна килия огнени птици
се блъскат в стените от лед,
восъчни фигури в стройни редици
чертаят ми пътя към теб.

Лудо сърцето в каменно тяло
бие измъчено с топъл копнеж,
като зима наоколо всичко е бяло,
бели - мечтите от скреж.

Вътре вулканът в болка родилна
нервно разкъсва плътта,
тебе те няма, много ми липсваш,
без мъниста не мога сега.

 

© Стефан Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??