Сини мъниста
Сини мъниста се ровят в душата ми,
огън запалват - пожар.
Aлчните устни - гадни предатели
жадуват безкрайно меда - кехлибар.
В плодната есен - тиха и сладостна,
буря залива душа - океан
с хладни вълни - мисли нерадостни,
защото ти си далече от мен.
В тясна килия огнени птици
се блъскат в стените от лед,
восъчни фигури в стройни редици
чертаят ми пътя към теб.
Лудо сърцето в каменно тяло
бие измъчено с топъл копнеж,
като зима наоколо всичко е бяло,
бели - мечтите от скреж.
Вътре вулканът в болка родилна
нервно разкъсва плътта,
тебе те няма, много ми липсваш,
без мъниста не мога сега.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Всички права запазени
