13 feb 2008, 12:42

Сини надежди

  Poesía
802 0 7
Някой ден... случайно... няма да събудя
сините надежди на моя празен ден
и гарваните бели до късно ще се чудят
къде е моста, който ги водеше при мен.

Някой ден... случайно... секвоите ще плачат
в зелените портрети на свойта сивота
и сините надежди смирено пак ще крачат
надолу, все надолу... към мойта пустота...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Удивляваш ме.

    Някой ден... случайно... няма да събудя
    сините надежди на моя празен ден
    и гарваните бели до късно ще се чудят
    къде е моста, който ги водеше при мен.

    Няма да те съветвам да си по-положителна.Харесвам поезията точно такава.
    Преди ме беше написала нещо:"...или да приемеш и другата страна на нещата,да я разбереш(или поне да се опиташ) и чрез нейна помощ да потърсиш дълбините на съзнанието си,където се крие мъдростта!..."
    Сякаш чак сега разбирам напълно.
  • Тъжен стих, но красив!
  • хареса мидните минават,мислите се промянят,нека има надежда в теб
  • Заслужено 6
  • Прекрасен стих! Много ми хареса цветната ти картина (бяло-сиво-синьо-зелено)! Предизвиква смесени емоции - красиво и тъжно.
    Поздрав, Петя!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...