Някой ден... случайно... няма да събудя
сините надежди на моя празен ден
и гарваните бели до късно ще се чудят
къде е моста, който ги водеше при мен.
Някой ден... случайно... секвоите ще плачат
в зелените портрети на свойта сивота
и сините надежди смирено пак ще крачат
надолу, все надолу... към мойта пустота...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up