Feb 13, 2008, 12:42 PM

Сини надежди

Poetry

798 0 7

Някой ден... случайно... няма да събудя
сините надежди на моя празен ден
и гарваните бели до късно ще се чудят
къде е моста, който ги водеше при мен.

Някой ден... случайно... секвоите ще плачат
в зелените портрети на свойта сивота
и сините надежди смирено пак ще крачат
надолу, все надолу... към мойта пустота...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Cursed (Димитрина Иванова)

Удивляваш ме.

Някой ден... случайно... няма да събудя
сините надежди на моя празен ден
и гарваните бели до късно ще се чудят
къде е моста, който ги водеше при мен.

Няма да те съветвам да си по-положителна.Харесвам поезията точно такава.
Преди ме беше написала нещо:"...или да приемеш и другата страна на нещата,да я разбереш(или поне да се опиташ) и чрез нейна помощ да потърсиш дълбините на съзнанието си,където се крие мъдростта!..."
Сякаш чак сега разбирам напълно.

2008-02-17T12:27:01+02:00
darisss (Дарина Шопова)

Тъжен стих, но красив!

2008-02-13T16:01:40+02:00
Anabel (Дони)

хареса мидните минават,мислите се промянят,нека има надежда в теб

2008-02-13T14:52:20+02:00
vanesa_crazy (Ванеса)

Заслужено 6

2008-02-13T14:37:48+02:00
Magnoliq (Маги)

Прекрасен стих! Много ми хареса цветната ти картина (бяло-сиво-синьо-зелено)! Предизвиква смесени емоции - красиво и тъжно.
Поздрав, Петя!

2008-02-13T14:35:21+02:00