13 февр. 2008 г., 12:42

Сини надежди 

  Поэзия
625 0 7
Някой ден... случайно... няма да събудя
сините надежди на моя празен ден
и гарваните бели до късно ще се чудят
къде е моста, който ги водеше при мен.

Някой ден... случайно... секвоите ще плачат
в зелените портрети на свойта сивота
и сините надежди смирено пак ще крачат
надолу, все надолу... към мойта пустота...

© Петя Косева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Удивляваш ме.

    Някой ден... случайно... няма да събудя
    сините надежди на моя празен ден
    и гарваните бели до късно ще се чудят
    къде е моста, който ги водеше при мен.

    Няма да те съветвам да си по-положителна.Харесвам поезията точно такава.
    Преди ме беше написала нещо:"...или да приемеш и другата страна на нещата,да я разбереш(или поне да се опиташ) и чрез нейна помощ да потърсиш дълбините на съзнанието си,където се крие мъдростта!..."
    Сякаш чак сега разбирам напълно.
  • Тъжен стих, но красив!
  • хареса мидните минават,мислите се промянят,нека има надежда в теб
  • Заслужено 6
  • Прекрасен стих! Много ми хареса цветната ти картина (бяло-сиво-синьо-зелено)! Предизвиква смесени емоции - красиво и тъжно.
    Поздрав, Петя!
  • тъжна си, Петя...чух секвоите да плачат...
    прекрасно стихотворение...нищо , че е тъжно.
    с обич, мила Петя.
  • много ми харесапоздрави
Предложения
: ??:??