10 feb 2009, 7:31

Синовете на свободата

607 0 1
Ние просто не можем да продължаваме
по този начин в свободата се губим.
Толкова години, оставени забравени -
спомените, срещу които воюваме...
Нашите лица дори не са свикнали
да виждат сенки вместо светлина.
Това, към което бяхме привикнали,
толкова време да живеем така.
Всички грешки от стари епохи,
угаснали свещи на тъмно в нас
сега, каквото и да поднесе животът,
то не би имало същата власт.
Аз поотделно не смея да ходя -
толкова трябва, за да съм сам.
Но колкото свободата ме води,
толкова и никога не стигам до там.
И както с времето, ставаме слаби,
и винаги намираме оправдания,
така и нас свободата ни брани
да се завърнем тук с колебания.
Но какво се получава, ако сме роби?
И сме затворени отвътре вечно?
Нима тези тежки душевни окови
могат да възпират постоянно човека?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...