10 февр. 2009 г., 07:31

Синовете на свободата

605 0 1
Ние просто не можем да продължаваме
по този начин в свободата се губим.
Толкова години, оставени забравени -
спомените, срещу които воюваме...
Нашите лица дори не са свикнали
да виждат сенки вместо светлина.
Това, към което бяхме привикнали,
толкова време да живеем така.
Всички грешки от стари епохи,
угаснали свещи на тъмно в нас
сега, каквото и да поднесе животът,
то не би имало същата власт.
Аз поотделно не смея да ходя -
толкова трябва, за да съм сам.
Но колкото свободата ме води,
толкова и никога не стигам до там.
И както с времето, ставаме слаби,
и винаги намираме оправдания,
така и нас свободата ни брани
да се завърнем тук с колебания.
Но какво се получава, ако сме роби?
И сме затворени отвътре вечно?
Нима тези тежки душевни окови
могат да възпират постоянно човека?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...