Синя магия
Безвъзвратно потъвам
в синя магия
без капчица мисъл,
без дъх и без глас.
НЕземно притегляне –
не мога да скрия,
вървя и не спирам,
продължавам в захлас.
В очите ти виждам
синее морето,
нахално през миглите
лъч се провря.
Полите повдигам,
прекрачвам и ето -
обгръща ме синя,
синя мъгла.
И нищо, че есенно
шуми листопада,
така се обичаме -
тихо, без глас.
Ти си заслужена,
моя награда -
безумие сладко
за тебе съм аз!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валка Todos los derechos reservados
