Безвъзвратно потъвам
в синя магия
без капчица мисъл,
без дъх и без глас.
НЕземно притегляне –
не мога да скрия,
вървя и не спирам,
продължавам в захлас.
В очите ти виждам
синее морето,
нахално през миглите
лъч се провря.
Полите повдигам,
прекрачвам и ето -
обгръща ме синя,
синя мъгла.
И нищо, че есенно
шуми листопада,
така се обичаме -
тихо, без глас.
Ти си заслужена,
моя награда -
безумие сладко
за тебе съм аз!
© Валка All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
