25 may 2017, 10:08

Синя стряха

  Poesía
892 2 10


Как със синьо да опиша гръмотевичния страх?
Тежко облаците дишат. Кръв по залеза видях.

 

Ален, въздухът трепери, за да рукне като плач.
Вяра ли е или ерес, щом е с брадва на палач?

 

Всяко детство е хвърчило, изрисувано с мечти.
Нищо повече от милост! – за да може да лети!

 

Нищо повече от жажда, след която ще вали.
После синьото се ражда и престава да боли.

 

Днес отново оцеляхме. Кой палач ще ни брои?
В синьо нарисувах стряха. Птици – с другите бои.

 

Цвета Иванова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвета Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...