Как със синьо да опиша гръмотевичния страх?
Тежко облаците дишат. Кръв по залеза видях.
Ален, въздухът трепери, за да рукне като плач.
Вяра ли е или ерес, щом е с брадва на палач?
Всяко детство е хвърчило, изрисувано с мечти.
Нищо повече от милост! – за да може да лети!
Нищо повече от жажда, след която ще вали.
После синьото се ражда и престава да боли.
Днес отново оцеляхме. Кой палач ще ни брои?
В синьо нарисувах стряха. Птици – с другите бои.
Цвета Иванова