28 nov 2008, 23:43

Синя вулканична тишина

Poesía » Otra

1.1K 0 29

Тя така пожела. И небето ù срути гнева си.
Стройни диви мъже ù плетяха косите в камшик.
Сини перли валяха в очите ù, демони свъсени.
Но желаеше точно това - забранения миг.

Тя поиска да ражда. И я дяволи сто обладаха.
Сатанински деца със девичи до болка очи.
В тези огнени бездни мъже вулканично кладяха
демонични огньове сред тайни треви и роси.

Тя се сбъдна сама. И сама си проправяше пътя
към онази земя, във която кръвта ù горя.
Тя избра си това. Тази болка ù беше най-скъпа
и мечтаеше точно така да подпали света.

Тя не беше зъл демон. Не беше искрящо огнище.
Беше само камшично сърце. Крита дълго причина,
дето удря веднъж. И оставя след себе си Нищо.
Перлен миг тишина. И очи. Като пъкъла сини.

28.11.2008 г.
Дарина Дечева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ЛиРа (Лили Радоева)

То си е като фентъзи-поредицата на Робърт Джордан в стих! Много силна, магическа образност. Браво! Поздравления за другосветския стих!

2008-12-03T12:26:56+02:00
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

е това го усетих ... все едно гледаш как се ражда остров ... красиво е, обаче през цялото време мислиш защитен ли си ... ще бъдеш ли погълнат... захласнат по красотата и силата на бушуващите стихии ...

2008-12-02T23:15:58+02:00
Harlequin (Ивайло Динков)

Земетръсно!
А това с очите е страхотна находка. Не защото и моите са такива

2008-12-02T11:02:19+02:00
Jane_d (Деси Инджева)

...
Каква поезия!

2008-11-30T16:23:38+02:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Нямам думи за стиха ти,Дари!!!
Прекрасен е!!!

2008-11-29T22:52:46+02:00