28.11.2008 г., 23:43 ч.

Синя вулканична тишина 

  Поезия » Друга
938 0 29

Тя така пожела. И небето ù срути гнева си.
Стройни диви мъже ù плетяха косите в камшик.
Сини перли валяха в очите ù, демони свъсени.
Но желаеше точно това - забранения миг.

Тя поиска да ражда. И я дяволи сто обладаха.
Сатанински деца със девичи до болка очи.
В тези огнени бездни мъже вулканично кладяха
демонични огньове сред тайни треви и роси.

Тя се сбъдна сама. И сама си проправяше пътя
към онази земя, във която кръвта ù горя.
Тя избра си това. Тази болка ù беше най-скъпа
и мечтаеше точно така да подпали света.

Тя не беше зъл демон. Не беше искрящо огнище.
Беше само камшично сърце. Крита дълго причина,
дето удря веднъж. И оставя след себе си Нищо.
Перлен миг тишина. И очи. Като пъкъла сини.


28.11.2008 г.
Дарина Дечева

© Дарина Дечева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • То си е като фентъзи-поредицата на Робърт Джордан в стих! Много силна, магическа образност. Браво! Поздравления за другосветския стих!
  • е това го усетих ... все едно гледаш как се ражда остров ... красиво е, обаче през цялото време мислиш защитен ли си ... ще бъдеш ли погълнат... захласнат по красотата и силата на бушуващите стихии ...
  • Земетръсно!
    А това с очите е страхотна находка. Не защото и моите са такива
  • ...
    Каква поезия!
  • Нямам думи за стиха ти,Дари!!!
    Прекрасен е!!!
  • Твоите стихове се преживяват!
    Благодаря!
  • !!!
    ...и тук ще замъча!
  • Невероятен стих! Поздрав, Дарче!
  • Ти си невероятна,Дарче!!!
  • Това ми е последната спирка, изключително съм доволна днес!
    Прочетох толкова хубави неща! Дари, дори не знам какво да ти кажа.
    Такава буца ми е в гърлото...! Един от най-силните ти стихове!
  • Върнах се още веднъж...
    И тук да ти кажа:
    Знам,че ще си отида преди тебе...
    Изпрати ме...колкото и да ти е трудно
    и сложи в ръцете ми ето този стих,Дъще!
    (Прости ми Дар за лир.отклонение)
  • С всеки ред ме убиваш по малко!!!
    Дар, възхищавам ти се!
  • Браво Дари! Много е хубаво!
    Нарочни поздрави!
  • Дечева, спри се де! Въздух не ми остана... страхотия!!!
  • Дар!
    Това е моята лирическа!
    Не ми казвай,че с твоята са сестри...
    Ей такава ПОЕЗИЯ е за четене!Голяма летва!
    Трудна за стигане...Но удоволствието е голямо!
  • Перлен миг тишина. И очи. Като пъкъла сини...
    Боже...каква поезия...толкова силна и красива...!
    с много обич, мила Дарче...
  • Няма какво да кажа.Дори да те пахваля ще бъде безмислено,просто беше великолепно и думите са излишни...
  • Невероятен стих Дари!
    Разстърсващо въздействащ!
    Настръхнах! Зареден е!
    Поздрав и прегръдка от мен!
  • Чудесно, Дечева, толкова образно ритмово впускане в поетичните ти лабиринти!
  • Гордея с теб!Браво!
  • Перлен миг тишина. ДА!!!

  • Много силно!
  • Даре, Даре... Толкова въздействащо пишеш! Браво!
  • студено ми стана ...Много!
    Дечева!!!
  • Беше само камшично сърце. Крита дълго причина,
    дето удря веднъж. И оставя след себе си Нищо.

    !!!
    Иска ми се...иска ми се да те прегърна,когато чета стиховете ти!
  • Магьосваш с думи-огън, Дарче!

  • Настъхнах от този стих, а напоследък много рядко ми се случва!!!
    Много силно... много!
  • Момент да се препотя отново...
    Вулканично-магнетично е, партнер!*
  • моите са кафяви - топли като земята
    много силно, Дар!
Предложения
: ??:??