Синя вулканична тишина
Тя така пожела. И небето ù срути гнева си.
Стройни диви мъже ù плетяха косите в камшик.
Сини перли валяха в очите ù, демони свъсени.
Но желаеше точно това - забранения миг.
Тя поиска да ражда. И я дяволи сто обладаха.
Сатанински деца със девичи до болка очи.
В тези огнени бездни мъже вулканично кладяха
демонични огньове сред тайни треви и роси.
Тя се сбъдна сама. И сама си проправяше пътя
към онази земя, във която кръвта ù горя.
Тя избра си това. Тази болка ù беше най-скъпа
и мечтаеше точно така да подпали света.
Тя не беше зъл демон. Не беше искрящо огнище.
Беше само камшично сърце. Крита дълго причина,
дето удря веднъж. И оставя след себе си Нищо.
Перлен миг тишина. И очи. Като пъкъла сини.
28.11.2008 г.
Дарина Дечева
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дарина Дечева Все права защищены
