31 ago 2007, 20:12

Синьо...

Poesía

863 0 7

Сини като океана, нежни като морски бриз,
ярки и блестящи като скъпоценен камък,
като вълна, играеща със слънчеви лъчи...

Страх ме е, да те погледна във очите.
Иска ми се да летя, и да потъвам в тях.
А да се удавя - първата ми мисъл,
мисля ли я, или може би ти я крещя?

Когато ме погледнеш, цяла ме пронизваш,
в очите ти потъвам, давя се, летя,
загубвам всяка своя тайна мисъл...
Губя ли я или тайничко ти я шептя?

Защо ме гледаш толкоз нежно?...
Пред теб топя се... ставам облак син...
навсякъде настава синьо...
небе, море, и всичко, вътре в мен...

Не се усещам как потъвам...
в прегръдките ти топли, мъжки,
как бавно впивам хладни устни,
във твойте - толкова горещи...

Господи, какво ми правиш?...
Аз ли съм това или не съм?
Огън ли е или твоето желание,
ме кара толкоз силно да горя?

Мислех си, че ледено е синьото,
но във твоите нежни, езерни очи,
единствена искрица на мечтание,
пожар огромен в мен възпламени...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Черна_Роза (Жулиета Великова)

"Господи, какво ми правиш?...
Аз ли съм това или не съм?
Огън ли е или твоето желание,
ме кара толкоз силно да горя? "-да ,наистина трябва от време на време да си припомняме, че обичаме човека до нас, да му го показваме...а как забравяме ...погълнати от дребни ежедневни грижи!Грабна ме отново,МИЛА, твоя стих!!!Цункам те!Как искам да те познавам...чудна жена си ти!!!Все повече и повече ми харесваш!!

2008-04-09T13:51:42+03:00
Mili4ka (Мила Нежна)

Благодаря Вили... Преди малко се престраших и му го пратих на пощата... Отдавна не му бях казвала, че го обичам... Какво нещо е живота - приемаме, че човека до нас е даденост и неусетно преставаме да му напомняме колко го обичаме и какво означава за нас...

2007-09-01T11:07:06+03:00
ВТ (Вили Тодоров)

Можеш да му дадеш, но само трябва да си повярваш. Пожелавам ви го и на двамата!

2007-09-01T10:47:18+03:00
Mili4ka (Мила Нежна)

Благодаря
Красиво е... не само синьото, а и очите, с които ме гледа ... заслужава го, да, дори... понякога и аз се питам - мога ли да му дам всичко онова, което заслужава ???

2007-09-01T09:51:17+03:00
ВТ (Вили Тодоров)

Много е красиво това синьо! Дано той заслужава твоята героиня да се "удави" завинаги в него.

2007-08-31T23:24:22+03:00

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0