Aug 31, 2007, 8:12 PM
Синьо...
Сини като океана, нежни като морски бриз,
ярки и блестящи като скъпоценен камък,
като вълна, играеща със слънчеви лъчи...
Страх ме е, да те погледна във очите.
Иска ми се да летя, и да потъвам в тях.
А да се удавя - първата ми мисъл,
мисля ли я, или може би ти я крещя?
Когато ме погледнеш, цяла ме пронизваш,
в очите ти потъвам, давя се, летя,
загубвам всяка своя тайна мисъл...
Губя ли я или тайничко ти я шептя?
Защо ме гледаш толкоз нежно?...
Пред теб топя се... ставам облак син...
навсякъде настава синьо...
небе, море, и всичко, вътре в мен...
Не се усещам как потъвам...
в прегръдките ти топли, мъжки,
как бавно впивам хладни устни,
във твойте - толкова горещи...
Господи, какво ми правиш?...
Аз ли съм това или не съм?
Огън ли е или твоето желание,
ме кара толкоз силно да горя?
Мислех си, че ледено е синьото,
но във твоите нежни, езерни очи,
единствена искрица на мечтание,
пожар огромен в мен възпламени...
ярки и блестящи като скъпоценен камък,
като вълна, играеща със слънчеви лъчи...
Страх ме е, да те погледна във очите.
Иска ми се да летя, и да потъвам в тях.
А да се удавя - първата ми мисъл,
мисля ли я, или може би ти я крещя?
Когато ме погледнеш, цяла ме пронизваш,
в очите ти потъвам, давя се, летя,
загубвам всяка своя тайна мисъл...
Губя ли я или тайничко ти я шептя?
Защо ме гледаш толкоз нежно?...
Пред теб топя се... ставам облак син...
навсякъде настава синьо...
небе, море, и всичко, вътре в мен...
Не се усещам как потъвам...
в прегръдките ти топли, мъжки,
как бавно впивам хладни устни,
във твойте - толкова горещи...
Господи, какво ми правиш?...
Аз ли съм това или не съм?
Огън ли е или твоето желание,
ме кара толкоз силно да горя?
Мислех си, че ледено е синьото,
но във твоите нежни, езерни очи,
единствена искрица на мечтание,
пожар огромен в мен възпламени...
© Мила Нежна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря Вили... Преди малко се престраших и му го пратих на пощата... Отдавна не му бях казвала, че го обичам... Какво нещо е живота - приемаме, че човека до нас е даденост и неусетно преставаме да му напомняме колко го обичаме и какво означава за нас...
-
Можеш да му дадеш, но само трябва да си повярваш. Пожелавам ви го и на двамата!
-
Благодаря
Красиво е... не само синьото, а и очите, с които ме гледа ... заслужава го, да, дори... понякога и аз се питам - мога ли да му дам всичко онова, което заслужава ??? -
Много е красиво това синьо! Дано той заслужава твоята героиня да се "удави" завинаги в него.
-
Хубав стих, браво!!! 6!
-
Чудесен стих!
Браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Аз ли съм това или не съм?
Огън ли е или твоето желание,
ме кара толкоз силно да горя? "-да ,наистина трябва от време на време да си припомняме, че обичаме човека до нас, да му го показваме...а как забравяме ...погълнати от дребни ежедневни грижи!Грабна ме отново,МИЛА, твоя стих!!!Цункам те!