Синьо...
ярки и блестящи като скъпоценен камък,
като вълна, играеща със слънчеви лъчи...
Страх ме е, да те погледна във очите.
Иска ми се да летя, и да потъвам в тях.
А да се удавя - първата ми мисъл,
мисля ли я, или може би ти я крещя?
Когато ме погледнеш, цяла ме пронизваш,
в очите ти потъвам, давя се, летя,
загубвам всяка своя тайна мисъл...
Губя ли я или тайничко ти я шептя?
Защо ме гледаш толкоз нежно?...
Пред теб топя се... ставам облак син...
навсякъде настава синьо...
небе, море, и всичко, вътре в мен...
Не се усещам как потъвам...
в прегръдките ти топли, мъжки,
как бавно впивам хладни устни,
във твойте - толкова горещи...
Господи, какво ми правиш?...
Аз ли съм това или не съм?
Огън ли е или твоето желание,
ме кара толкоз силно да горя?
Мислех си, че ледено е синьото,
но във твоите нежни, езерни очи,
единствена искрица на мечтание,
пожар огромен в мен възпламени...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мила Нежна Всички права запазени
Как искам да те познавам...чудна жена си ти!!!Все повече и повече ми харесваш!!