31 jul 2019, 8:35  

Синьо цвете

  Poesía
909 10 6

Разсичах мълнии над тебе, бяло цвете!

Чертах с бодли по пясъка посоки...

Раздавах длани, за да стопля ледовете!

Сълзи – на ветровете пъстрооки...

 

Рисувах ширини над тебе, бяло цвете!

По стъпки на краче от бубулечка,

детето бях! И сън, несбъднат за нозете!

Обувка бях... на твоята пътечка.

 

Гнездо на бяло кукувиче, бяло цвете,

бях в клонките на пролет. Нощ и ден!

От зимите ушивах ти елече... лете –

прохлада бях! Наесен – листопад червен!

 

Блести и слънцето от бялото мъниче!...

... Да! Губих почвата и удрях на греда...

За да остана във душата на момиче

си посадих и синьо цвете, свобода!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Чакърова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...