Jul 31, 2019, 8:35 AM  

Синьо цвете

  Poetry
906 10 6

Разсичах мълнии над тебе, бяло цвете!

Чертах с бодли по пясъка посоки...

Раздавах длани, за да стопля ледовете!

Сълзи – на ветровете пъстрооки...

 

Рисувах ширини над тебе, бяло цвете!

По стъпки на краче от бубулечка,

детето бях! И сън, несбъднат за нозете!

Обувка бях... на твоята пътечка.

 

Гнездо на бяло кукувиче, бяло цвете,

бях в клонките на пролет. Нощ и ден!

От зимите ушивах ти елече... лете –

прохлада бях! Наесен – листопад червен!

 

Блести и слънцето от бялото мъниче!...

... Да! Губих почвата и удрях на греда...

За да остана във душата на момиче

си посадих и синьо цвете, свобода!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Чакърова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...