Разсичах мълнии над тебе, бяло цвете!
Чертах с бодли по пясъка посоки...
Раздавах длани, за да стопля ледовете!
Сълзи – на ветровете пъстрооки...
Рисувах ширини над тебе, бяло цвете!
По стъпки на краче от бубулечка,
детето бях! И сън, несбъднат за нозете!
Обувка бях... на твоята пътечка.
Гнездо на бяло кукувиче, бяло цвете,
бях в клонките на пролет. Нощ и ден!
От зимите ушивах ти елече... лете –
прохлада бях! Наесен – листопад червен! ...