6 ago 2023, 12:40

Синът на Тихата вода

  Poesía
438 3 8

СИНЪТ НА ТИХАТА ВОДА

 

... все по-навътре в същността на зверски млъкналия камък

дълбая с тъпите длета – и не хвърчат искри и пламък,

плющят над моя черен хляб цял ден сахарските самуми,

каторжник, мъкна – сам и слаб, неизговорените думи,

нали на Тихата вода съм син – и Времето е мое! –

пресичам мергелни бърда, нахълтвам в урви и усое,

 

в мен всяка капка е море, крещя в мълчания – молитви,

не може никой да ме спре – и по-добре да не опитва,

не ме е виждал даже Бог да лазя! – и на гръб не падам,

по-тих дори от звяр пред скок, аз дебна смислите в засада,

разкъсал страшната юзда, навътре в камъка дълбая –

аз – син на Тихата вода, тунели къртя към Безкрая.

 

6 август 2018 г.

гр. Варна, 7, 45 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пак съм тук, за да си взема вдъхновение за днешния ден. Благодаря, Варненски рицарю на поезията
  • Велико стихотворение, което кънти като поетично ехо и както Микеланджело е отнемал излишното от камъка с титанични усилия, така и ти търсиш истинската поезия и дълбаеш в себе си, докато я намериш! Бог ти е дал много дар и затова
    лесно извира, но понеже идва от най-дълбокото в душата, е гореща като гейзер
  • В едно интервю Владимир Сорокин казва: "Я бы хотел посмотреть на писателя, который пишет не из головы."
    Аз пък не бих чел как пише автор, който се напива по пейките до безпаметност и не помни кога, как и дали е оценявал нечия творба.
  • Любимо ми е, идвам и препрочитам тази поетична стихия!
  • Син на тихите води, който завихря поетични тайфуни

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...