Валери_Станков (Валери Станков)
1408 947
6.08.2023 г., 12:40 ч.

Синът на Тихата вода 

  Поезия
292 3 8

СИНЪТ НА ТИХАТА ВОДА

 

... все по-навътре в същността на зверски млъкналия камък

дълбая с тъпите длета – и не хвърчат искри и пламък,

плющят над моя черен хляб цял ден сахарските самуми,

каторжник, мъкна – сам и слаб, неизговорените думи,

нали на Тихата вода съм син – и Времето е мое! –

пресичам мергелни бърда, нахълтвам в урви и усое,

 

в мен всяка капка е море, крещя в мълчания – молитви,

не може никой да ме спре – и по-добре да не опитва,

не ме е виждал даже Бог да лазя! – и на гръб не падам,

по-тих дори от звяр пред скок, аз дебна смислите в засада,

разкъсал страшната юзда, навътре в камъка дълбая –

аз – син на Тихата вода, тунели къртя към Безкрая.

 

6 август 2018 г.

гр. Варна, 7, 45 ч.

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пак съм тук, за да си взема вдъхновение за днешния ден. Благодаря, Варненски рицарю на поезията
  • Велико стихотворение, което кънти като поетично ехо и както Микеланджело е отнемал излишното от камъка с титанични усилия, така и ти търсиш истинската поезия и дълбаеш в себе си, докато я намериш! Бог ти е дал много дар и затова
    лесно извира, но понеже идва от най-дълбокото в душата, е гореща като гейзер
  • В едно интервю Владимир Сорокин казва: "Я бы хотел посмотреть на писателя, который пишет не из головы."
    Аз пък не бих чел как пише автор, който се напива по пейките до безпаметност и не помни кога, как и дали е оценявал нечия творба.
  • Любимо ми е, идвам и препрочитам тази поетична стихия!
  • Син на тихите води, който завихря поетични тайфуни
  • Пишеш уникално, а тъй като те познавам и лично - благословен си свише и със скромност, и с обич, и с талант.
  • На едно място Великият Хайдегер казва така, Валюше: "Езикът е дом на битието!" С други думи – както живее човек, така и пише. Аз пиша с Обич всяка своя дума, а не със "слюнна течност".
  • пресичам мергелни бърда

    Уж така - и естествено, и простичко, ама заковаващо.
    Няма такава поезия!

    Благословена съм, че си ми приятел, Валюше, ти си неизчерпаем извор, който ни разкрива богатствата на прекрасния ни език.
Предложения
: ??:??