27 mar 2024, 6:24

Сираче

  Poesía
310 0 1

 

                 С И Р А Ч Е

 

-Какво става сержант?-

-Има пулс,детето е живо,

само към столчето да отрежа колана,

ето я,поемете синеочка красива.-

 

Поемат я грижовни ръце,

от ламарините остри я пазят,

тупка нейното малко сърце,

но очите...,очите са празни...

 

Този празен поглед обхваща тълпата,

упорито обхожда лице по лице...,

в полумрака търси нещо свято,познато

и всички разчитат неговото нямо къде...???

 

Къде е миличката ми мама,

и моя татко голям,нежен,добър,

какво със всички ни стана,

къде е пухкавият ми М.ъ.р...?

 

Никой не смее да отговори

на детския поглед питащо-ням...

Няма смелост никой от всички шофьори,

отговор да даде на въпроса толкова прям.

 

25.03.2024г.гр.Свищов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...