С И Р А Ч Е

-Какво става сержант?-

-Има пулс,детето е живо,

само към столчето да отрежа колана,

ето я,поемете синеочка красива.-

Поемат я грижовни ръце,

от ламарините остри я пазят,

тупка нейното малко сърце,

но очите...,очите са празни...

Този празен поглед обхваща тълпата,

упорито обхожда лице по лице...,

в полумрака търси нещо свято,познато

и всички разчитат неговото нямо къде...???

Къде е миличката ми мама,

и моя татко голям,нежен,добър,

какво със всички ни стана,

къде е пухкавият ми М.ъ.р...?

Никой не смее да отговори

на детския поглед питащо-ням...

Няма смелост никой от всички шофьори,

отговор да даде на въпроса толкова прям.

25.03.2024г.гр.Свищов