Сираче
С И Р А Ч Е
-Какво става сержант?-
-Има пулс,детето е живо,
само към столчето да отрежа колана,
ето я,поемете синеочка красива.-
Поемат я грижовни ръце,
от ламарините остри я пазят,
тупка нейното малко сърце,
но очите...,очите са празни...
Този празен поглед обхваща тълпата,
упорито обхожда лице по лице...,
в полумрака търси нещо свято,познато
и всички разчитат неговото нямо къде...???
Къде е миличката ми мама,
и моя татко голям,нежен,добър,
какво със всички ни стана,
къде е пухкавият ми М.ъ.р...?
Никой не смее да отговори
на детския поглед питащо-ням...
Няма смелост никой от всички шофьори,
отговор да даде на въпроса толкова прям.
25.03.2024г.гр.Свищов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Кръстев Всички права запазени