11 may 2007, 23:38

Сираче

  Poesía
935 0 1
Прозорец открехнат, а къщата пуста.
Отвътре се чуваше някакъв смях.
Училище! Нима не допусна?
Или някаква тъжна шега.

Сираче седеше на прага,
ронеше едри сълзи.
Без татко, без майка, без дом си остана
през тези студени и тежки дни.

Всичките те го подритваха,
бутнаха го във калта.
Сърцето му горкото се пръсна,
дори и то не разбра как стана това.

... Лежеше на прага,
заспало в съня - непробуден и дълбок.
Това се случи с него
и това е неговият гроб.
...
...
...
И днес още помня детето
с парцалките - окъсани, мизерни,
присвито и притиснато
на външната страна на изгнила врата.
А Съдбата е безмилостна сурова
и причинява болка на всеки по света!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Баротева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разплаках се! Знам, че животът е пълен с жестокости и моменти като този, но когато някой ти го каже или напише, ти неминуемо настръхваш! Много наистина много силен стих!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...