Сираче
Прозорец открехнат, а къщата пуста.
Отвътре се чуваше някакъв смях.
Училище! Нима не допусна?
Или някаква тъжна шега.
Сираче седеше на прага,
ронеше едри сълзи.
Без татко, без майка, без дом си остана
през тези студени и тежки дни.
Всичките те го подритваха,
бутнаха го във калта.
Сърцето му горкото се пръсна,
дори и то не разбра как стана това.
... Лежеше на прага,
заспало в съня - непробуден и дълбок.
Това се случи с него
и това е неговият гроб.
...
...
...
И днес още помня детето
с парцалките - окъсани, мизерни,
присвито и притиснато
на външната страна на изгнила врата.
А Съдбата е безмилостна сурова
и причинява болка на всеки по света!
Отвътре се чуваше някакъв смях.
Училище! Нима не допусна?
Или някаква тъжна шега.
Сираче седеше на прага,
ронеше едри сълзи.
Без татко, без майка, без дом си остана
през тези студени и тежки дни.
Всичките те го подритваха,
бутнаха го във калта.
Сърцето му горкото се пръсна,
дори и то не разбра как стана това.
... Лежеше на прага,
заспало в съня - непробуден и дълбок.
Това се случи с него
и това е неговият гроб.
...
...
...
И днес още помня детето
с парцалките - окъсани, мизерни,
присвито и притиснато
на външната страна на изгнила врата.
А Съдбата е безмилостна сурова
и причинява болка на всеки по света!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Баротева Всички права запазени
