11 мая 2007 г., 23:38

Сираче

938 0 1
Прозорец открехнат, а къщата пуста.
Отвътре се чуваше някакъв смях.
Училище! Нима не допусна?
Или някаква тъжна шега.

Сираче седеше на прага,
ронеше едри сълзи.
Без татко, без майка, без дом си остана
през тези студени и тежки дни.

Всичките те го подритваха,
бутнаха го във калта.
Сърцето му горкото се пръсна,
дори и то не разбра как стана това.

... Лежеше на прага,
заспало в съня - непробуден и дълбок.
Това се случи с него
и това е неговият гроб.
...
...
...
И днес още помня детето
с парцалките - окъсани, мизерни,
присвито и притиснато
на външната страна на изгнила врата.
А Съдбата е безмилостна сурова
и причинява болка на всеки по света!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Баротева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разплаках се! Знам, че животът е пълен с жестокости и моменти като този, но когато някой ти го каже или напише, ти неминуемо настръхваш! Много наистина много силен стих!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...