22 abr 2017, 22:45

Сираци

  Poesía
961 3 14

Две деца сиротни останáли,

без мили майчица, бащица,

от дни са – нищичко не яли,

невръстни, братец и сестрица!

 

По земята скитат се горките –

гладни, дрипави и боси. 

В неизвестност, скръб са дните,

нищо радост не им носи!

 

Със сълзѝ денят посрещат,

намерен сух комат делят

за вечеря, молят се горещо – 

над тях, родителите им да бдят!

 

Пълни са очите им с горчивина –

мечтаят си за бащина милувка,

и да ги сгрява с' свойта топлина – 

мамина прегръдка и целувка!

 

"Защо оставихте ни, тате, мамо?

Ах, колко леден е светът – 

без силата на бащиното рамо, 

без нéгата във майчината гръд!!!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Pepi Petrova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Хари! Успешен ден!
  • Вълнуващо!!!!
  • Благодаря, Дани! Вдъхновен ден, ти желая!
  • Силно и...!
  • Веси, благодаря!
    Иржи, трогната съм, щом съм предизвикала асоциация с въздействието! А това, което си направила за тази жена е впечатляващо, но и същевременно една човешка реакция! Моите почитания, Иржи!
    Желая ви хубав ден!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...