22 abr 2017, 22:45

Сираци

  Poesía
963 3 14

Две деца сиротни останáли,

без мили майчица, бащица,

от дни са – нищичко не яли,

невръстни, братец и сестрица!

 

По земята скитат се горките –

гладни, дрипави и боси. 

В неизвестност, скръб са дните,

нищо радост не им носи!

 

Със сълзѝ денят посрещат,

намерен сух комат делят

за вечеря, молят се горещо – 

над тях, родителите им да бдят!

 

Пълни са очите им с горчивина –

мечтаят си за бащина милувка,

и да ги сгрява с' свойта топлина – 

мамина прегръдка и целувка!

 

"Защо оставихте ни, тате, мамо?

Ах, колко леден е светът – 

без силата на бащиното рамо, 

без нéгата във майчината гръд!!!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Pepi Petrova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Хари! Успешен ден!
  • Вълнуващо!!!!
  • Благодаря, Дани! Вдъхновен ден, ти желая!
  • Силно и...!
  • Веси, благодаря!
    Иржи, трогната съм, щом съм предизвикала асоциация с въздействието! А това, което си направила за тази жена е впечатляващо, но и същевременно една човешка реакция! Моите почитания, Иржи!
    Желая ви хубав ден!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...