Сираци
Две деца сиротни останáли,
без мили майчица, бащица,
от дни са – нищичко не яли,
невръстни, братец и сестрица!
По земята скитат се горките –
гладни, дрипави и боси.
В неизвестност, скръб са дните,
нищо радост не им носи!
Със сълзѝ денят посрещат,
намерен сух комат делят
за вечеря, молят се горещо –
над тях, родителите им да бдят!
Пълни са очите им с горчивина –
мечтаят си за бащина милувка,
и да ги сгрява с' свойта топлина –
мамина прегръдка и целувка!
"Защо оставихте ни, тате, мамо?
Ах, колко леден е светът –
без силата на бащиното рамо,
без нéгата във майчината гръд!!!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Pepi Petrova Всички права запазени
