22 ene 2014, 23:07

Сирена 

  Poesía » Otra
565 0 6
Морето сякаш точно днес е ничие.
Вълната бяла във брега се удря
и с жест на накърнено в миг приличие
прибира пяната за ново утре.
Небето е с изписано начало.
А дюните са свели жълти шапки
и уморено гледат отначало
безкраен филм от морскосини капки.
Ти там си – във средата на безкрая,
по пясъчните дюни разпиляна,
звездите свила в тъмната омая,
в морето скрила лунната премяна. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любка Славова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??