22.01.2014 г., 23:07 ч.

Сирена 

  Поезия » Друга
564 0 6
Морето сякаш точно днес е ничие.
Вълната бяла във брега се удря
и с жест на накърнено в миг приличие
прибира пяната за ново утре.
Небето е с изписано начало.
А дюните са свели жълти шапки
и уморено гледат отначало
безкраен филм от морскосини капки.
Ти там си – във средата на безкрая,
по пясъчните дюни разпиляна,
звездите свила в тъмната омая,
в морето скрила лунната премяна. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любка Славова Всички права запазени

Предложения
: ??:??