2 jun 2017, 10:20

Сирена

  Poesía
570 0 3

Небето сякаш се продънва.

Светкавиците ме разсънват...

С облаците натежали,

Бог за рожбите си жали.

 

За Ботев, с храбрата дружина

за България загинал,

жадувайки за свободата

с "Радецки" плавал по реката.

 

Дете при Ботев е поело,

но не с куршум в своето чело.

Беше Паоло, едно близначе,

кола прегази го обаче ...

 

Бог за двамата днес жали.

Душите ни са натежали.

Една сирена с нас ще плаче,

за Ботев и едно близначе ...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Божкова Todos los derechos reservados

За Паоло, от Стара Загора, който остана завинаги на 4 годинки ;(

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви ,дами ! Боже,как ми се искаше, да нямам подобен повод да напиша това ... Думите са твърде слаби ... но вие ме разбрахте, макар и с тях .
  • Мария, прекрасен замисъл, затрогващи стихове!...
  • Насълзи ме, Мария! Прекрасно посвещение за годишнината на Паоло! Ужасна е войната на пътищата! Колко живота са затрити! Колко семейства - почернени!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...