2 jun 2017, 10:20

Сирена

  Poesía
575 0 3

Небето сякаш се продънва.

Светкавиците ме разсънват...

С облаците натежали,

Бог за рожбите си жали.

 

За Ботев, с храбрата дружина

за България загинал,

жадувайки за свободата

с "Радецки" плавал по реката.

 

Дете при Ботев е поело,

но не с куршум в своето чело.

Беше Паоло, едно близначе,

кола прегази го обаче ...

 

Бог за двамата днес жали.

Душите ни са натежали.

Една сирена с нас ще плаче,

за Ботев и едно близначе ...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Божкова Todos los derechos reservados

За Паоло, от Стара Загора, който остана завинаги на 4 годинки ;(

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви ,дами ! Боже,как ми се искаше, да нямам подобен повод да напиша това ... Думите са твърде слаби ... но вие ме разбрахте, макар и с тях .
  • Мария, прекрасен замисъл, затрогващи стихове!...
  • Насълзи ме, Мария! Прекрасно посвещение за годишнината на Паоло! Ужасна е войната на пътищата! Колко живота са затрити! Колко семейства - почернени!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...