2 июн. 2017 г., 10:20

Сирена 

  Поэзия
365 0 3

Небето сякаш се продънва.

Светкавиците ме разсънват...

С облаците натежали,

Бог за рожбите си жали.

 

За Ботев, с храбрата дружина

за България загинал,

жадувайки за свободата

с "Радецки" плавал по реката.

 

Дете при Ботев е поело,

но не с куршум в своето чело.

Беше Паоло, едно близначе,

кола прегази го обаче ...

 

Бог за двамата днес жали.

Душите ни са натежали.

Една сирена с нас ще плаче,

за Ботев и едно близначе ...

 

© Мария Божкова Все права защищены

За Паоло, от Стара Загора, който остана завинаги на 4 годинки ;(

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви ,дами ! Боже,как ми се искаше, да нямам подобен повод да напиша това ... Думите са твърде слаби ... но вие ме разбрахте, макар и с тях .
  • Мария, прекрасен замисъл, затрогващи стихове!...
  • Насълзи ме, Мария! Прекрасно посвещение за годишнината на Паоло! Ужасна е войната на пътищата! Колко живота са затрити! Колко семейства - почернени!
Предложения
: ??:??