Небето сякаш се продънва.
Светкавиците ме разсънват...
С облаците натежали,
Бог за рожбите си жали.
За Ботев, с храбрата дружина
за България загинал,
жадувайки за свободата
с "Радецки" плавал по реката.
Дете при Ботев е поело,
но не с куршум в своето чело.
Беше Паоло, едно близначе,
кола прегази го обаче ...
Бог за двамата днес жали.
Душите ни са натежали.
Една сирена с нас ще плаче,
за Ботев и едно близначе ...
© Мария Божкова Все права защищены