Jun 2, 2017, 10:20 AM

Сирена

  Poetry
565 0 3

Небето сякаш се продънва.

Светкавиците ме разсънват...

С облаците натежали,

Бог за рожбите си жали.

 

За Ботев, с храбрата дружина

за България загинал,

жадувайки за свободата

с "Радецки" плавал по реката.

 

Дете при Ботев е поело,

но не с куршум в своето чело.

Беше Паоло, едно близначе,

кола прегази го обаче ...

 

Бог за двамата днес жали.

Душите ни са натежали.

Една сирена с нас ще плаче,

за Ботев и едно близначе ...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Божкова All rights reserved.

За Паоло, от Стара Загора, който остана завинаги на 4 годинки ;(

Comments

Comments

  • Благодаря ви ,дами ! Боже,как ми се искаше, да нямам подобен повод да напиша това ... Думите са твърде слаби ... но вие ме разбрахте, макар и с тях .
  • Мария, прекрасен замисъл, затрогващи стихове!...
  • Насълзи ме, Мария! Прекрасно посвещение за годишнината на Паоло! Ужасна е войната на пътищата! Колко живота са затрити! Колко семейства - почернени!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...