27 nov 2007, 16:12

Сиротно бездихание

  Poesía
684 0 2

Мълчаливо годините криеха

белязаните спомени от  сила,

бе често  виеща стихия,

контурите  на името бе изкривила.

Не се познавах и не исках,

такава мътно-безполезна,

със ставането сляпо стисках

надеждата, че ден  е влезнал.

На фона на бръснарски ножчета

обещанието  все кървеше,

намираше  имане в нищото

и пак вървеше и вървеше...

Белязаните спомени срамотно

се свиха, аз когато ги попитах

дали  да съм емоция сиротна

или все сълзите  виках...

Обувам се и днес, прикрила

 следи-окови по краката,

как искам боса да полея

маргаритено напъпила душата...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...