Сиротно бездихание

danisab (Ниела Вон)
214 312

27.11.2007 г., 16:12 ч.

Поезия

508 0 2

Мълчаливо годините криеха

белязаните спомени от сила,

бе често виеща стихия,

контурите на името бе изкривила.

Не се познавах и не исках,

такава мътно-безполезна,

със ставането сляпо стисках

надеждата, че ден е влезнал.

На фона на бръснарски ножчета

обещанието все кървеше,

намираше имане в нищото

и пак вървеше и вървеше...

Белязаните спомени срамотно

се свиха, аз когато ги попитах

дали да съм емоция сиротна

или все сълзите виках...

Обувам се и днес, прикрила

следи-окови по краката,

как искам боса да полея

маргаритено напъпила душата...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.