Сиротно бездихание
Мълчаливо годините криеха
белязаните спомени от сила,
бе често виеща стихия,
контурите на името бе изкривила.
Не се познавах и не исках,
такава мътно-безполезна,
със ставането сляпо стисках
надеждата, че ден е влезнал.
На фона на бръснарски ножчета
обещанието все кървеше,
намираше имане в нищото
и пак вървеше и вървеше...
Белязаните спомени срамотно
се свиха, аз когато ги попитах
дали да съм емоция сиротна
или все сълзите виках...
Обувам се и днес, прикрила
следи-окови по краката,
как искам боса да полея
маргаритено напъпила душата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ниела Вон Всички права запазени
